Старият сървър трябва да бъде заменен. Програмите върху него обаче трябва да продължат да работят. Това беше задачата в този случай: да прехвърлим Windows Server 2012 R2 и цялата му работеща среда върху нова основа, без да изграждаме приложенията отначало.
На сървъра работят стари бизнес програми с бази данни SQL и Oracle. Те вече нямат официална поддръжка от разработчика и няма приложима процедура за повторното им инсталиране и настройване. През годините в тази среда са натрупани данни, връзки и настройки, от които зависи ежедневната работа.
Затова подходихме към задачата като към преместване на цяла работеща система. Поехме последователно подготовката, създаването на дисковия образ, виртуалната машина, драйверите и мрежовите настройки. Накрая проверихме най-важното за клиента — дали приложенията продължават да работят с неговите данни.
Защо новият хардуер не решава всичко
Избраният съвременен хардуер не поддържа Windows Server 2012 R2 и за него няма необходимите съвместими драйвери. Това изключва както нова инсталация на Windows Server 2012 R2, така и директното прехвърляне на съществуващата инсталация върху новия физически сървър. И в двата случая операционната система трябва да може да работи с неговите устройства и контролери.
Решението беше виртуализация с Proxmox. Платформата управлява физическия хардуер, а Windows работи във виртуална машина с подходящи за него устройства. Така запазваме съществуващата инсталация, като я освобождаваме от зависимостта от стария сървър.
Този подход се нарича P2V — прехвърляне от физическа към виртуална машина. В нашия случай той позволи да съхраним операционната система, програмите, базите данни и настройките като една обща среда.
Започнахме с това, което трябва да запазим
Преди копирането разграничихме системните дялове, приложенията и старото архивно пространство. В образа включихме необходимия за зареждането системен дял, Windows и тома с Oracle. Съдържанието на отделния архивен том остана извън миграцията.
За създаването на дисковия образ използвахме Disk2vhd във формат VHDX. При сървър с бази данни тази подготовка изисква внимание и към състоянието на данните: моментното копие на диска трябва да се съчетае с подходяща процедура за съответната база.
Подготвихме мястото и прехвърлихме образа
Осигурихме място за входния образ и за работния диск на виртуалната машина. Добавихме хранилището в Proxmox и прехвърлихме файла директно към него. Така големият образ попадна на правилното място, без междинно качване през браузъра.
След прехвърлянето сравнихме контролните суми SHA-256 на изходния файл и полученото копие. Стойностите съвпаднаха — проверка, че файлът е пренесен без промяна.
Отделно проверихме виртуалния капацитет и действително заетото място. Те могат да се различават значително: образът запазва структурата на физическия диск, дори когато не копираме съдържанието на всички негови томове. Съобразихме хранилището с тази особеност, без да добавяме ненужно свиване на диска към миграцията.
Първият старт беше в изолирана среда
Създадохме виртуалната машина и импортирахме дисковия образ. Подбрахме настройките за зареждане според съществуващата Windows инсталация и свързахме системния диск през SATA.
При първото включване машината беше без мрежова връзка. Това ни позволи да проверим зареждането, без копието да се появи в работната мрежа едновременно с оригиналния сървър под същото име.
Windows достигна до работния плот. Програмите и настройките бяха на мястото си. Следващата задача беше да приспособим запазената система към виртуалните устройства.
Настроихме драйверите и мрежовата връзка
Инсталирахме съвместимите VirtIO драйвери и настроихме виртуалния мрежов адаптер. Проверихме разпознаването му в Windows и мрежовите настройки, необходими за достъп до сървъра от клиентските компютри.
Добавихме и QEMU Guest Agent — услугата, чрез която Windows обменя информация с Proxmox. Инсталирането ѝ е част от подготовката на виртуалната среда; връзката с платформата се настройва отделно от мрежовия адаптер.
Системният диск остана свързан през SATA. За този етап приоритетът беше работеща и проверена конфигурация, която запазва съществуващата инсталация.
Резултатът се вижда в работата на приложенията
След настройването извършихме реални проверки от клиентски компютър. Тествахме свързването към SQL и Oracle, достъпа до данните и работата на старите бизнес програми.
Проверките преминаха успешно. Приложенията работят безпроблемно във виртуалната среда. Запазихме необходимата инсталация и не се наложи преинсталиране на неподдържания приложен софтуер.
За клиента резултатът е конкретен: същите програми и данни могат да продължат да се използват, а работата им вече не е обвързана със стария физически сървър.
Един партньор за целия преход
При подобна задача хардуерът, операционната система, базите данни и клиентските компютри са свързани. Затова поемаме работата като общ процес — от преценката какво трябва да се запази до проверката, че хората могат да използват приложенията си.
Този случай показва как намираме практично решение и когато стандартната подмяна с нова инсталация е невъзможна. Избираме подхода според реалната среда и довеждаме прехвърлянето до проверен резултат.
Виртуализацията запазва стария софтуер; тя не го превръща в актуален продукт с възстановена поддръжка. Затова архивирането, контролът на достъпа и бъдещото обновяване остават част от грижата за тази система.