Сървър с виртуализирана работна среда
Виртуализацията прави средата по-преносима и подредена, но не създава backup, резервен хост или непрекъсваемост по подразбиране.
Поддържани приложения, при които отделянето на услугите и преместването на цяла среда носят реална полза.
Виртуалната машина и snapshot-ите остават върху един физически хост и изчезват заедно с него.
При виртуализацията физическият сървър е основа, върху която работи една или повече виртуални машини. Счетоводната система може да бъде отделена от други услуги и да се копира като цяла работна среда. Това улеснява преместването и тестовете, но само при подходящ хост, достатъчно ресурси и поддържан софтуер.
Къде е истинското предимство
Вместо да възстановяваме операционна система, програма, настройки и услуги поотделно, можем да върнем цяла виртуална машина. Това съкращава зависимостите и прави процедурата по-повторима. Предимството е в предвидимостта на процеса, не в самото наличие на hypervisor.
Snapshot не е независим backup
Snapshot-ът е полезен преди промяна или актуализация, но обикновено остава на същия storage и със същите права. При загуба на физическия хост той може да изчезне заедно с работната среда. Затова трябва да има копие извън хоста и известно място, на което виртуалната машина може да бъде стартирана.
- Определени CPU, RAM, storage и мрежови зависимости.
- Backup на виртуалната машина извън физическия хост.
- Съвместим резервен сървър или реалистичен recovery сценарий.
- Проверка на базата, КЕП, печата и скенера след възстановяване.
- Документирани версии, лицензи и достъпи.
Можем ли да стартираме средата на друга машина, или просто притежаваме файл, който никога не е бил отварян извън основния сървър?
Кога виртуализацията е излишна
Ако приложението не се поддържа в такава среда, ако няма ресурс за резервен хост или ако кантората няма нужда от отделяне на услуги, физическа машина с добре проверен image backup може да е по-простото решение. Виртуализацията е инструмент, не цел.
← Обратно към модел 05